ТЕОРИЯ НА ПЕТТЕ СТИХИИ( У СИН )
Според тази теория “в основата на организацията на природата лежат
циклите на редуване на ин – пасивната сила ,и ян- активната сила,а всеки
от тези цикли се сътои от редуване на последователни състояния:раждане
или израстване (пролет,утро и т.н.),максимална активност (лято,обяд и
т.н.),упадък или спад (есен,вечер и т.н.),минимална активност (зима,нощ и
т.н.).Аналогично на това изток(изгревът на слънцето,утро)съответства на
раждането;юг – на максималната активност;запад – на спада(залеза на
слънцето,вечерта);север – на минималната активност.
“На всяко от четирите последователни състояния на природата е бил
даден символ:Дърво,Огън,Метал,Вода,след това е бил добавен петият символ
– Земята,доколкото всички циклични изменения стават на Земята,т.е.
според представите на далекоизточните мислители,всеки от петте
първоелемента е символ на жизнените процеси,протичащи както в
природата,така и в човека,които се намират в зависимост от пасивната и
активната сила.Дървото е символ на раждането,на растежа(преход от
посивната силна ин към активната – ян);Огънят е символ на максималната
жизнена активност(максимално изразяване на активната сила ян);Металът е
символ на започващият упадък(от ян към ин);Водата е символ на
минималната активност…Земята е център и ос на цикличните изменения на
цялото мироздание.В обкръжаващия свят(големия свят,макрокосмоса)човекът
се явява като свят в миниатюра(малък,свят,микрокосмос) и се състои от
същите 5 първоелемента,които попадат в организма с храната и се
подчиняват на законите на природата,отличавайки се от всичко останало
само с разума.”(ГлЛувсан,цит.съч.,с.14)
“Главният практически извод от учението У- син е признаването но
неразривната връзка на всичките 5 първоелемента.При това всеки от
първоелементите е свързан с другите посредством продуктивни и
разрушителни процеси.”(Пак там,с.15 )
Продуктивният (конструктивният)ход на 5-те стихии е този,при който
процесът протича с минимален разход на енергия и всяка стихия е
производната основа за следващата (Водата ражда Дървото;Дървото ражда
Огъня;Огъня ражда Земята;Земята ражда Метала;Метала ражда Водата и
всичко започва пак в същия порядък.).Когато свържете подред стихиите
изпозвайки кръг,трябва да получите правилен петоъгълник.
При разрушителния (деструктивен ) ход на 5-те стихии,всяка
предхождаща стихия разрушава следващата,като това се съпровожда с
максимален разход на енергия.Използвайки стария чертеж,но свързвайки ги
по следния начин – Водата гаси Огъня,Огъня топи Метала,Металът сече
Дървото,Дървото руши Земята,Земята засипва Водата – трябва да получите
петолъчка.
Освен това се счита,че Земята е в центъра на стихиите,защото тя е
средата,където се осъществява взаимодействието между тях.
Водата и металът се считат за ин-стихии,дървото и огънят – за
ян-стихии,а земята е повратната точка между тях.Характерна особеност на
5-те стихии е,че в динамичната равновесна система на ин и ян никоя от
тях не може безкрайно да възниква или пък напълно да се разрушава.
Ако погледнем към календарната година от позицията на 5-те стихии,то
всеки сезон ще е под знака на съответната стихия,която най-добре
характеризира същността на сезона.Така Зимата ще е под знака на
Водата,Пролетта ще е под знака на Дървото,Лятото-под знака на Огъня,а
Есента – под знака на Метала.Петата стихия,Земятае в средата и е
“разтворена” в останалите.
Освен от позицията на вечната енергия,светът може да се разглежда и
от позицията на трите Велики сили: НЕБЕ – ЗЕМЯ – ЧОВЕК,като се
уточнява,че в тази триада човекът е по средата.
Тъй като човек не може да измени нещо в хода на небето и
земята,на-добре за него е съзнателно и хармонично да се включи в техния
ход.Това е напълно възможно,защото и трите сили са движени от могъщата и
всеобемаща ки,която е тяхната обща енергийна основа.Само съществуванет
она човека не е достатъчно условие за правилното му включване в хода на
небето и земята,защото,за да ги следва,той първо трябва да разбере
същността на техния ход.Въпреки че ки е общата енергийна основа на трите
Велики сили,те се различават по действието си в нея.Тези разлики се
определят от различните мерки,с които трите сили действат в общия поток
на ки.Това е съвсем естествено,защото ако трите сили действат
едновремено и с една и съща мярка,то те биха се обезличили.
Според теорията на “Книгата на промените”числото на небето е 9,което
е и неговата мярка,числото на змята е 6 и съответно найната мярка.Какви
са тези мерки?За да се отговори на този въпрос,нека да дешифрираме
понятието “мярка”.Най0общо казано,мярката е постоянна величина.Условното
разделение на тази постоянна величина е вечната ки,а целият свят,т.е. и
небето,и земята,и човекът са само рожби на тази постоянна
енергия.Това,че ки е всеобемаща субстанция означава,че може да се
поредстави в двумерното пространство чрез кръг,а в тримерното - чрез
кълбо.
В този случай вече има къде да бъдат приложени установените за
Небето и Земята мерки.Ето каво се получава:
МЯРКАТА НА НЕБЕТО – 9
Приложена към кръга,който,както казахме,е двумерният образ на
ки,тази мярка “ражда”осмоъгълник,чиито ъгли са съединени през центъра.
Приложена към кълбото на ки,т.е. в тримерното пространство,тази
мярка “оформя” двойна осемсетнна пирамида,която,гледана в
проекция,възприемаме като осмоъгълника от двумерната фигура.
От позицията на трите Велики сили НЕБЕТО е ПРЕДЕЛЪТ за човека и
затова числовият символ и мярка на небето – 9,е и числов символ на
предела.
МЯРКАТА НА ЗЕМЯТА – 6
Приложена към двумерния образ на ки,тази мярка “ражда” шестоъгълник,чиито ъгли са съединени през центъра,а в кълбото на ки – куб.
МЯРКАТА НА ЧОВЕКА
Според теорията на “Книгата на промените” човекът няма число,тъй
като той може да вземе което си поиска число.Но това е и поредният
зареден капан по пътя на търсещия.Нека не забравям,че ние разглеждаме
света от позицията на “Книгата на промените”.Изследвайки тази
“книга”,човек разбира,че четворността е най-ясният и лесен начин на
подход към нея.Четворността е същност на символната система на “Книгата
на промените” и позволява на изследователя да разгледа тази система и да
я разбера.Това превръща четворката в мярка на човека към света от
позиция на “Книгата на промените”.Сега да приложим тази установена за
човека мярка съответно към двумерния и тримерния образ на ки.
Приложена към кръга (двумерния образ на ки),4-ката “ражда” фигурата
на квадрат,чиито върхове са ориентирани по основните посоки на
кръга.Този квадрат в тримерния образ на ки(кълбото) става четиристенна
равностранна пирамида.
ОБЩИЯТ МОДЕЛ НА ТРИТЕ ВЕЛИКИ СИЛИ
В него енергийното кълбо на ки обгръща всички фигури като
най-външната – двойната осемстенна пирамида,е на небето,в нея се намира
четиристенната пирамида на човека,а в нея пък е кубът на земята.
Символичната фигура на човека съчетава елементи и на небесната,и на
земната символична фигура,което я прави нещо средно между тях.На
небесната фигура тя прилича по това,че е изградена от тетраедални
фигури,а на земната – че основата на двойната равностранна четиристенна
пирамида на човека е квадрат,както и всяка от страните на “земния”
куб.Освен това символичната фигура на човека е в средата на трите
фигури,с което се заема полагащото се място на човека сред трите Велики
сили според теорията на “Книгата на промените”.Да обобщим.
От всяка една от 6-те основни гледни точки към символичната фигура
на човека,винаги се вижда четиристенна пирамида.Тя може да бъде
представена в двумерното пространство като шестоъгълник,който е съставен
от разгъвката на нейните четири стени и основата й,тъй като и основата
може да се разглежда като съставена от два триъгълника.
Но шестоъгълникът едновременно с това е двумерно изображение на
куба,който е символично изображение на Земята,както видяхме по-горе.
По-нататък пълният тримерен образ на куба,като фигура на осемте
възможни симетрични противопложности по ъгли,се представя съвсем точно
от осмоъгълника,който,както казахме ,е двумерният образ на осемстенната
пирамида на небето.
Всичко това е в кръга - двумерен образ на кълбото на ки,в което
небето следва спираловидното движение на ин и ян,а човекът възприема
това като движение в кръг.
Така погледнато,се оказва,че трите Велики сили,са едно и също нещо
,но разглеждано от различни позиции,които определят привидното различие
между тях.В крайна сметка излиза,че светът през погледа на древните
азиатски мислители е една ВЕЧНА ЕНЕРГИЯ (КИ),която човекът възприема под
различни форми.
Защо все пак е необходимо на Човека да се хармонизира с Небето и
Земята?
То очевидно е необходимо за правилното му включване към естествен
ход,с което той съобразно своята природа влиза в унисон с движещите
сили на света(ин и ян).Само так атой ще си осигур поддръжката на ки –
единствената вече осезаема за човека реалност във Вселената.А
хярманизирането на човека с небето и земята означава той да приведе в
съответствие със своята мярка едновремеността на действията и проявите
на ки върху тях(както и тяхното действие върху нея),като тази
едновременност трябва да намери израз в присъщата на човешката природа
последователност.
Символичната фигура на човека може да се разглежда като съставена от
“горна” и “долна”,”лява” и “дясна” или пък от “предна” и
“задна”пирамида.Но във всички случаи те са съставени от по две
тетраедални фигури,чиито основи оформят квадратните основи на
съответните пирамиди.
Всяка тетраедална фигура е символичния модел на една четвърт от
годината.Нейната основа е съответният годишен сезон – Земята,която е
позицията,от която човекът “наблюдава” околните му 3 страни(месеци)-
Небето.Така възможните за наблюдение страни в четирите тетраедрални
фигури са общо 12.
Равнобедрените правоъгълни стени( I,IV,VII и X ),образуващи двойните
средни стени на фигурата на човека,са малко по-големи от околните
равностранни стени на пирамидите, тъй като едната им страна
(хипотенузата) е по-дълга от останалите.Това намира израз в стария
български календар,като I,IV,VII и X месец в него стават “големи”,с по
31 дни,докато останалите са “малки” – с по 30 дни.
Разгъвката на двете пирамиди от символичната фигура на човека и
тяхното разместен онаслагване в кръга(двумерния образ на ки) образуват
дванайсетмесечния годишен кръг,в който ,за да се запази пространствената
символика,долната,ин половина се заема от месеците на есента и зимата,а
горната – ян половината – от месеците на пролеттта и лятото.Така
напълно се запазва и основното изискване за неразделността на ин и ян –
винаги в ин има ян,както и обратното.
По този начин двойната равностранна четиристенна пирамида се
превръща в преобразувател на “земния”куб и “небесната” пирамида в света
на човека.
Щом като по природа ин и ян са неразделни противоположности,които
винаги се намират в равновесна взаимозависимост(когато ян настъпва,ин
отстъпва и обратно),то следва,че когато мъжкит ян е в началната
манифестацияна своята сила,то женската ин би трябвало да бъде в
апогейния момент от манифестацията на своята сила.Това дава възможност
да се определи крайт на годината като край на годишния цикъл на
първичната ки,след което пак започва нейното ново начало,т.е. новата й
годишна спирала.Така погледнато,краят на годишния цикъл на ки ще бъде
моментът,когато отрицателната,женската,тъмната ин е в апогея на своята
мощ,което значи,че в този момент положителният,мъжкият,светлият ян е
свит до пределния минимум,което го превръща в най-малка като обем,но
най-жизнена като заряд съставна част на ки.Очевидно този момент е
денонощието,в което тъмнината е максимално продължителна,а светлината –
максимално кратка,т.е. по сегашния календар 21 декември.В този момент се
достига пределът в движението на тъмнината и светлината като адекват на
ин и ян в самата ки.Но пределът на ки е самото ДАО,така че достигнатият
предел е всъщност видимият образ на невидимото дао.По съвременния
календар това е 30 декември.31 декември е нулев ден – ден на Великия
предел и 1 януари е първият ден от пъврият месец на новия цикъл в
движениет она КИ.
В съответствие със същността на дао,мястото на символичния му
адекват в годишното движение на ки,”нулевият” ден,е празнотата на
невидимата обща ос в символичния модел на трите Велики сили.Човекът
,както и всичко останало е под влиянието на ки,т.е. под влияниет он
анейните компонетти ин и ян,така че основните моменти в тяхното движение
се превръщат в задължителни опорни пунктове за уеднаквяване на тяхната
хармония в самия човек с хармонията им във вечната ки.Това е
най-сигурната гаранция за доброто здраве,благополучие и благоденствие на
човека.
Но във вечната енергия същевременно съществуват и трите Велики сили –
НЕБЕТО,ЗЕМЯТА и ЧОВЕКА ,което значи,че те едновременно въздействат
върху нея.Към тази едновременност обаче човекът,в пълно съответствие с
присищата на природата му последователност,пристъпва от позициите на
своята мярка – 4.Така трите Велики сили получават своите хармонизирани
от човека дулове в годишния ход на ки,като всеки дял обхваща по 4
месеца.Условно първият дял е делът на Небето(1,2,3 и 4 месец),вторият
дял – средният,е делът на Човека(5,6,7 и 8 месец),а третия дял –
последният – е делът на Земята(9,10,11 и 12 месец.).Като адекват на
времеви отразители на преломните моменти в състоянието на ки,началните
дати на горните три дяла на трите Велики сили са : 1 януари,1 април,1
септември.Осевн чрез своите мерки трите Велики сили действат върху ки и
чрез своята природа,която за Небето е ян,а зя Земята е ин.Така в пълно
съответствие със своята ян природа Небето действа отгоре чрез своя
инструмент – перпендикуляра, а Земята в съответствие със своята ин
природа действа отдолу чрез своя инструмент – хоризонтала.Действията на
Небето и Земята според тяхната приода и инструменти намира израз във
вечния поток на ки,като го разделят на еднакви по големина,но
противопложни по съдържание и разположение ин и ян периоди.Така
ян-приодата на Небето,която определя перпендикуляра за негов
инструмент,дели потока на ки на следните ин и ян периоди. :
Периодът на положителния ан е времето от 1 януари до 1 юли- когато
светлината на земята расте,а тъмнината намалява.
Периодът на отрицателната ин е времет от 1 юли до 30 декември,когато
пък тъмнината на земята расте,а светлината намалява.
Ин – природата на Земята,която предопределя хоризантала за неин
инструмент,разделя потока на ки на други два противоположни ин и ян
периода. :
Периодът на положителния ян е времето от 1април до 1 октомври,когато
толината на земята е най-голяма.
Периодът на отрицателна ин е времето от 1октомври до 1 април на
следващата година,когато пък студът е най-голям.
Човекът също,верен на своята природа,подхожда към ки т позицията на
своята изгода.Тя именно определя благоприятното и неблагоприятното за
човешката дейност време във вечния поток на ки.По такъв начин към
деленията на ин и ян от перпендикуляра на небето и хоризонтала на земята
в потока на ки се добавя и делението на човека,според което периодът на
положителен ян за него е времето от 1 май до 1 ноември,а периодът на
отрицателна ин