НАСТРОЕНИE
Похвалихме вятъра
и той спря.
Лято е.
Като мравки,
пъплят хората ,
по тротоара.
Денят е мрачен
и унил.
Дъждът ръми.
Сняг през март!
Той топъл е,
Ухае на любов.
Снежинките
се гонят,
като
Пеперуди
и
като
Чувства
се топят.
Градът за миг
е
Приказка!
Загубил се
в снега!
Природата бушува,
небето се разкъсва
и мълнии красят
тъмата…
Буря в нощ!!!
Величествена гледка…
Разкош!!!
Усещаш мощ!
Мощ величава!
Мощ на стихия
не подвластна
нам.
Тътен
и
разлята светлина,
и
тук таме
светкавица
разкъсваща небето,
и
мислиш си
дали
във
Ада
е така?!
Най-после…
ЗАВАЛЯ
спасителният
ДЪЖД!...
А тътенът,
остава…
Един прекрасен ден
започва със зората.
Туй огнено кълбо
издига се полека
и сякаш всяко зло,
изчезва от човека.
Величествена гледка!
Мащабна и широка!
Пожар ,
изпепеляващ всичко!!!
Човече,
Ти си част от тази гледка!
Душата ти е също огнено кълбо!
Вдигни го ти високо
и
дерзай !
Навън
е
МАЙ!!!